“Бащата на гръцката философия”. Търси материалния принцип на нещата /архе/ и начина на тяхното възникване и загиване. Принципът /архе/ при Талес е Водата. Всичко се състои от вода.

Първи оставя писмени съчинения по философия. Той възприел като пръв принцип една неопределена “безгранична”субстанция /апейрон/ без качества. От нея най-напред се отделят горещото и студеното, влажното и сухото.

Приема за свой принцип въздуха, разглеждайки го като превръщат се чрез разширяване и свиване в огън, вятър, облаци, вода и земя.

Разглежда света като идеална хармония, подвластна на числата.

“бащата на пантеизма”. Твърдял, че Бог е вечно единство, пронизващо универсума, управляващо чрез мисълта.

Приел като субстанциален принцип вечния огън /Логос/. Всички неща възникват и се връщат в огъня чрез вечния процес на изменението. Всички неща са в непрекъснато движение. /панта рей/

Покой, устойчивост не съществуват. Но познанието се основава на устойчивото в нещата.

“Съществува битие, а небитие няма”. Многообразието, движението и изменението са противопоставени на единното, неизменното, неподвижното, вечното. Осъзнато разграничаване и противопоставяне на сенсуализма и рационализма.

Многообразието на нещата не може да бъде обяснено само с един от елементите, а с всички тях заедно – “четирите стихии” – вода, въздух, огън, земя. Монизмът е заменен с плурализъм.

Със Зенон започва осъзнатата и целенасочена критика на понятията. Съществува единствено битие, а то е единно и неподвижно. Битието изпълва цялото пространство. Празно пространство не съществува, но то е условие за движението. Движението предполага изменение. Изменението – начало и край. Битието е непреходно.

Диалектиката му е отрицателна. Той твърдял следното: Нищо не съществува, ако съществуваше би било непознаваемо, ако беше познаваемо, щеше да бъде неизразимо. Мисленето за битието не съответства на самото битие.

Според него панспермиите /семена на всичко, безкрайно делими/ образуват света. Компонент на онтологичния модел на Анаксагор са стихиите Те са средата в която съществуват панспермиите.

Признава съществуването на обективна реалност, но предмет на изследване са знанията за нея, а не самата тя. Знанията не са общозначими – няма обективен критерии за тяхната истинност.

Онтология – атоми и пустота. Атомите нямат друга причина за движение освен самите себе си. Пустотата е небитие, празно, нищо. Демокрит не признава случайността. На основата на онтологията си изгражда и космогоничните и космологическите си хипотези – безкрайност на космоса и безброй светове. Привърженик на идеята за разделението на труда като причина за появата на частната собственост, класите, държавата и войните

За него истинският предмет на познание не е природата, а самото знание. Направил предмет на изследване субективните мисли и мнения на хората, опитал се да извлече от това мислене универсални понятия, които да послужат за формиране на обективни критерии за поведение в практическия живот. Основна категория в Сократовата метафизика на нравствеността е “добродетел”.

Основна категория в онтологическия модел на Планов е “идея”, “ейдос” – истинското битие-неунищожим и несътворим нематериален образец, съществуващ независимо от нещата и всеки отделен човек. Идеите са битие, материята – небитие. Физическата природа трябва да бъде отнесена и към битието и към небитието. В Платоновата гносеология познанието е анамнезис. За Платон държаната е тъждествена на обществото.

Хилеморфизъм – учение за материята и формата – стоят в основата на формирането и съществуването на първите същности – отделните тела. Същностите, чрез които осмисляме реалността Аристотел нарича категории. Той посочва десет всеобщи рода на битието: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, обладание, действие и страдание. В центъра на неговата философия на обществото са практическите науки – етика и политика.

Скептик. Основна цел е опровергаването на догмите. Изразява се в отрицателен, а не в положителен смисъл. “За всяка дума има и обратна”. Известни са десет стари Пиронови “тропи” насочени против обикновено съзнание и обикновената вяра.

Възгледите му са насочени към етиката – да се освободи човекът от страха, от смъртта, от боговете. Онтологически модел – съществуването на прости тела и празно пространство. Целта на практическата философия, на етиката на Епикур е утвърждаване единичността и независимостта, свободата на самосъзнанието на индивида.

Най-видния от авторите, създали християнския неоплатонизъм. Според него светът е създаден от Бог. Излага концепция, че времето може би е разтягане на човешката душа, че миналото не съществува, защото помним за него, настоящето – защото го преживяваме актуално, бъдещето – поради очакването то да настъпи. Човекът е субстанциално единство на тяло и душа.

Номиналист. За него универсалното битие може да се отнася или към нещата или към думите. Универсалиите са думи, фиксиращи обща представа, но отнасящи се и към отделните неща, без да им съответства нещо отделно. В своята метафизика на нравствеността поставя акцента върху осмислеността на деянието

За Скот вродената идея за безкрайно същество не е доказателство за съществуването на Бога. Познанието за висшите същности и най-вече за Бога е опосредствано от познанието чрез сетивата. Основният предмет на интелекта е битието, но той не го отнася към категориите.

Изпитва силното влияние на идеите на античните философи. Две централни идеи – за безкрайния универсум с безкрайните светове и за материята, която е изградена от отделни атоми. За Бруно универсумът е Бог. Цел на познанието за него е разкриването на противоположностите. Етиката на Бруно утвърждава безграничната любов към безкрайното.

Значимите проблеми на познанието са Бог, Светът Христос. Приел за себе максимата на Сократ “Знам, че нищо не знам”. Христос е посредникът между човека и Бога. Човекът е “крайно-безкрайно” същество, краен като тяло безкраен чрез своя дух. Човекът е микрокосмос – човешката природа събира в себе си космоса.

Знанието на човека е и неговото могъщество, защото непознаването на причините затруднява действията. Природата може да бъде победена само като й се подчиняваме. Знанието е сила. Бейкън посочва четири типа “идоли на ума” – идолите на рода-идващи от самата човешка природа, идолите на пещерата – заблужденията на отделния човек, идолите на площада и идолите на театъра – призраците на думите и теориите. Според Бейкън съществуват два пътя на познание на природата – предварително знание, извлечено от разума и тълкуване на природата. Логиката и методологията на Бейкън се основават на определена епистемология – от фактите към теоретичните изводи.

Действителността трябва да се състои от материални тела, за да въздейства върху сетивата ни. Всичко съществуващо самостоятелно извън съзнанието – тяло. Той дели телата на естествени и изкуствени – за да може тялото като онтологична единица да обхваща и сътвореното от природата и сътвореното от човека. Хобс признава природата на човека за неизменна. В основата на нравствеността лежи естественият закон за стремеж към самосъхранение и удовлетворяване на потребностите.

Движение от разума към сетивните, емпирични факти. Превръща принципа за тъждество на мислене и битие в основополагащ за своята теория на познанието. Човекът е машина, съединена с духа. Съществуването на Бога е основен аргумент, потвърждаващ тъждеството на идеите и независещата от духа реалност.

Сенсуалист и емпирик. Познанието за реално съществуване се свежда до интуитивно познание за собственото ни съществуване, демонстративно познание за съществуването на бога, сетивно познание на малко на брой неща. Моралното добро за Лок е подчиняване на човешката воля на закона, коренящ се в божествената воля.

Философията трябва да има строго научна форма и да бъде изградена по математически образец. Ключово във философията на Спиноза е понятието “субстанция” – единна, неделима и безкрайна, тъждествена на природата, абсолютна същност на всичко, равна на бог, само една. В учението си за човека Спиноза отхвърля идеята за свобода на волята. Волята съвпада с разума. В центъра на етиката му е понятието за “свободния човек” който се ръководи в своята дейност единствено от разума.

Субстанциален е единствено светът на конкретното. Пространството е изпълнено с делима до безкрайност материя, едновременно твърда и течна. Всяка нейна частица притежава собствено движение

Единствена съществуваща реалност са идеите. Философията на Бъркли: номининализъм – отхвърляне съществуването на общи същности и полезността на общите идеи – общото е само дува; сенсуализъм – да съществува означава да бъде възприемано; емпиризъм – единствен източник на познание – опитът; феноменализъм – обектите на нашето познание са феномени на съзнанието

Познанието на фактите се основава на отношението между причина и действие.Свобода – способността да действаме или да не действаме съобразно решенията на волята. Случайност в природата не съществува. Хюм не приема религиозната докрина. Единственията аргумент доказващ съществуването на божества, идва от реда в природата. Но от реда в природата могат да се правят изводи само за реда в природата. В основата на етиката на Хюм стои концепцията за неименната човешка природа. Във философията на историята Хюм е противник както на феодално – аристократическата идея за “властта от бога”, така и от договорната концепция за произхода на държавата.

Философията му изследва света на познанието, на нравствеността. Структурата на реалността е структура на човешкото съзнание. Пространството и времето са априорни форми на сетивността. Кантовата представа за нравственост – длъжен си, отнасяй се към другите така, както би желал те да се отнасят към теб; да постъпваш така, че твоята постъпка да се превърне във всеобщ закон, в норма. Кант развива идеите за свободата на личността , за доброволното подчинение на общоприетите норми и др.

Той смята , че първичната реалност е материална. Материализмът му е свързан с действителните основни източници на живота на истинските хора от народа, опитващи се да оцелеят, а не с фалшивите идеали на интелектуалците, поетите и артистите. Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучие. Всяко човешко общество е съставено от две нива: икономическа база /субструктура/ и обществена надстройка /суперструктура/. Сърцевината на икономическата база е начинът на производство. Маркс разглежда европейското общество като създадено на две основни класи – пролетариат и буржоазия, които са в непрекъснат конфликт.

Скептик. Подлага на съмнение възможностите на човешкия разум да опознае икономическата действителност такава каквато е. Човешкото съзнание не може да доминира над обществото. Разумът е неспособен да опознае цялата действително. Обществото не може да се управлява целенасочено. Основен критерий на либералното общество е свободата. Върховна власт – закон.

Създател на “нова икономическа наука”.Обяснява икономическите явления чрез психиката на хората. Решаващо значение имат склонностите на хората – към потребление, към спестяване. Причини за икономическите кризи – изменение в настроението на хората –оптимистично или песимистично. Широко използва категорията “очакване”.

За него би трябвало да съществува поне един действително философски проблем – за познанието на света и на нас самите, за нашето знание като част от света. За Попър индукцията не съществува. Извеждането на теорията от частни изказвания, верифицирани от опита е логически недопустимо. Теориите никога не са емпирически верицируеми. Той предлага една теория да се счита за емпирична или научна само ако е възможна опитна проверка, която обаче трябва не да верифицира, а да фалшифицира.

Монетарист, противник на политиката на пълна заетост. Смята, че паричният пазар трябва да бъде свободен. Слага началото на инструментализма –възглед според който научните твърдения, хипотези, теории са удобни инструменти за предвиждане, а не за обяснение. Привърженик на математическите методи на изследване.